Раздавам надежди на кея,
облачно е, защо да не посветя.
Утрото предстои, ново за себе си
в мен е поредното х.
Облачно е, да, но то ще изгреее
ще е там горе над облаците ще ми се смее.
И аз ще съм под тях сгушена в надеждите, които раздавам.
Ще се слеем, то е ясно.
И ще се поздравим с усмивка в сърцата.
Питаш ме какво е,
как ще разбера, когато изгрее?
Слънчево - топло, тюркоазеното море, което си ти
ще се промени в малиново - червено, после с твоето бяло сърце
ще измиеш облачното небе и ще си грейне слънчевото топло сърце.
Отразено от теб.
И ще грее,
и ще е така.
Въпросът е ние греем ли,
топлим ли с любовта?
Реторичен въпрос,
докато раздавам надежди над облачното море.