Изплуваш в мен,
докато свързваш земята, звездите и теб
заедно с мен.
Лале, което цъфти с цветове в светлина.
Лунна дъга, която описва моите ребра,
татуирана кожа от любовта,
виждам те как ме рисуваш,
сякаш съм аз между нас.
Имаме, но се губя,
когато в любовта срещна те със светлината
на лъча, който цъфти от лалето,
което татуирано върху мен свързваш с теб.
Извира в сърцето бялата светлина,
и ти я затваряш в мен, в нас.
Отново ще се получи така,
както поискаш да е.
И пак ще съм тази,
която е тук заради теб.
За пореден път.
Този път татуировката я няма на яве,
спомен е от преди,
и двамата знаем къде е,
въпреки всички следи, които времето от нас заличи.
Любовта е без време, просто е в енергията,
която протича от нас.
И зная няма как да я спрем,
тя е жива, тече,
както протича в нас.