Безкраен ден,
неугасващ бряг, по който вървя
от милиони години,
помня ги всички
и брега е един,
променя се просто растителността.
Морето е същото и океана
и хората, и сърцата,
които отворени приемат любовта.
Всеки един е дошъл да запали своята искра
от вечността на тази Земя.
Плажът стои си все там,
а те сменят телата, все натам се завръщат.
Има нещо, което не знаеш,
твоята/моята воля е да играеш без име,
от любов,
неизвестен.
Скрит от своето тяло живееш, сякаш
можеш да си Душа, която пространството буди.
Буди го, и тя будна в спящото тяло се губи
на кея.
И съм там всеки път щом се намеря.
И намерена връщам се у Дома,
готова отново да се загуби,
мога ли да съхраня вечността
за по-дълго и колко енергия ще загубя,
докато осъзная какво е да си любов в тяло.
Безусловност в условна страна.
Няма как да си отговоря,
когато всичко, което мога е просто да бъда
светлина в крехко тяло.
Ако и този отговор разгадая и все още съм тук,
може би няма да искам да си отида.
Мога ли?
Колко човека го можем?
Колко от нас живеят без риза
само от светлина тук сега?
Велмира го пише, не е Духа, питам сериозно, не зная, а искам да разбера. Може би има някаква информация, която да получа, когато разпръсна в света моята светеща блуза. Надявам се да мога да стигна отвъд всичко, което ми пречи и да навляза в тялото, което да позволи да се движа напред, не просто безформена да се скитам в деня. Не е трудно и лесно не е. Просто има нишка, която загубваш и там, забравила коя съм виждам се и искам да се запазя такава, и искам да зная за колко дълго мога да го направя. И ако го направя после какво следва. И ако не задавам въпроси в този момент няма да има причина утре да стана и да изляза. Това е търся причина да съм тук.... А ти имаш ли такава заради твоят вътрешен свят? Не заради нещо отвън? Замислих те нали? Виждаш колко малко живеем осъзнато заради нас, заради това, което имаме като запаси в нас, информация, която е ценна за друг, а той има такава за мен и така и напред. Преди години казваха, че това, което изживявам сега ще се случи 3000 година. Ами аз сега го живея. Искам да намеря другите като мен. За това пиша неразбираемо на места. Те ще ме разберат. Може и да си ти, нещо спомняш ли си? Имаш ли мечти?
неугасващ бряг, по който вървя
от милиони години,
помня ги всички
и брега е един,
променя се просто растителността.
Морето е същото и океана
и хората, и сърцата,
които отворени приемат любовта.
Всеки един е дошъл да запали своята искра
от вечността на тази Земя.
Плажът стои си все там,
а те сменят телата, все натам се завръщат.
Има нещо, което не знаеш,
твоята/моята воля е да играеш без име,
от любов,
неизвестен.
Скрит от своето тяло живееш, сякаш
можеш да си Душа, която пространството буди.
Буди го, и тя будна в спящото тяло се губи
на кея.
И съм там всеки път щом се намеря.
И намерена връщам се у Дома,
готова отново да се загуби,
мога ли да съхраня вечността
за по-дълго и колко енергия ще загубя,
докато осъзная какво е да си любов в тяло.
Безусловност в условна страна.
Няма как да си отговоря,
когато всичко, което мога е просто да бъда
светлина в крехко тяло.
Ако и този отговор разгадая и все още съм тук,
може би няма да искам да си отида.
Мога ли?
Колко човека го можем?
Колко от нас живеят без риза
само от светлина тук сега?
Велмира го пише, не е Духа, питам сериозно, не зная, а искам да разбера. Може би има някаква информация, която да получа, когато разпръсна в света моята светеща блуза. Надявам се да мога да стигна отвъд всичко, което ми пречи и да навляза в тялото, което да позволи да се движа напред, не просто безформена да се скитам в деня. Не е трудно и лесно не е. Просто има нишка, която загубваш и там, забравила коя съм виждам се и искам да се запазя такава, и искам да зная за колко дълго мога да го направя. И ако го направя после какво следва. И ако не задавам въпроси в този момент няма да има причина утре да стана и да изляза. Това е търся причина да съм тук.... А ти имаш ли такава заради твоят вътрешен свят? Не заради нещо отвън? Замислих те нали? Виждаш колко малко живеем осъзнато заради нас, заради това, което имаме като запаси в нас, информация, която е ценна за друг, а той има такава за мен и така и напред. Преди години казваха, че това, което изживявам сега ще се случи 3000 година. Ами аз сега го живея. Искам да намеря другите като мен. За това пиша неразбираемо на места. Те ще ме разберат. Може и да си ти, нещо спомняш ли си? Имаш ли мечти?
Няма коментари:
Публикуване на коментар